16.11.2012 г., 9:14

Чувства...

736 0 0

Зад затворени врати

сърцата ни болят,

престиж е любовта,

но искам да я няма тя,

и как боли незнайно

от малките неща,

но ако обичаме трайно,

колко ли ще ни боли,

отново търсим любовта,

мазохизъм ли е тя.

 

 

Зад затворени стени 

студът в душите ни нахлува 

и студен бриз облива ми душата,

когато нараниш ме с думи тежки,

но не знаеш как силно нараняват те,

и днес, и утре ще те забравя,

дори в теб и мен една кръв да лее.

 

Ще затворя очи и дали ще забравя,

не защото ти не си се научил,

в теб няма бащинско чувство,

но ние нямаме нужда от такова,

защото имаме майчица,

която е повече от всичко на света. 

 

И къде си бил в нощите студени,

да прегърнеш твоето бебе, повито в пеленки,

кога си погледнал и казал обичам те,

едва ли сме чули от теб тези думи 

и едва ли сега е времето да ги чуем.

 

Това са думи тежки,

не искам да съм с твойта кръв,

не искам да следвам твойте грешки,

прости ми, но всичко ми дойде в повече,

ще забравя теб, но не и тежките спомени

и думите грешни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулияна Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...