16.03.2021 г., 22:03 ч.

Чувства 

  Поезия » Друга
503 2 5

 

Опитомявам страхове 
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове 
любов на капки дестилирам.

 

Кроя си радост от парче,
назаем взето от плътта ми.
Ще шия риза на момче,
което вярва в любовта ми. 

 

Разлива истини дъждът
и по прозорците рисува...
Дали и думите тъжат,
когато някой не ги чува?...

 

Потапям ги във любовта,
която времето пречисти.
Оставам само по душа
... и няколко самотни листи.

 

Оставам само по сърце,
почти удавено от чувства.
И чакам нечии ръце 
да ме издърпат
...или пуснат.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??