Чувства
Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче,
назаем взето от плътта ми.
Ще шия риза на момче,
което вярва в любовта ми.
Разлива истини дъждът
и по прозорците рисува...
Дали и думите тъжат,
когато някой не ги чува?...
Потапям ги във любовта,
която времето пречисти.
Оставам само по душа
... и няколко самотни листи.
Оставам само по сърце,
почти удавено от чувства.
И чакам нечии ръце
да ме издърпат
...или пуснат.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
