Mar 16, 2021, 10:03 PM

Чувства 

  Poetry » Other
502 2 5

 

Опитомявам страхове 
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове 
любов на капки дестилирам.

 

Кроя си радост от парче,
назаем взето от плътта ми.
Ще шия риза на момче,
което вярва в любовта ми. 

 

Разлива истини дъждът
и по прозорците рисува...
Дали и думите тъжат,
когато някой не ги чува?...

 

Потапям ги във любовта,
която времето пречисти.
Оставам само по душа
... и няколко самотни листи.

 

Оставам само по сърце,
почти удавено от чувства.
И чакам нечии ръце 
да ме издърпат
...или пуснат.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??