Циганска душа
Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви,
ще стана пак на вятъра любима,
по стъпките ми лято ще върви,
забравило за идващата зима.
Дъгата седем цвята ще дари,
ще си направя рокля и хвърчило,
ще видите от обич, че дори
Луната свети приглушено, мило.
И слънцето, което не пестя,
ще позлати безкрайните полета...
Ще носи тихо вятърът вестта:
" — Тя изгоря, но каза: "— "За да светя."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
