Oct 1, 2023, 6:09 PM  

Циганска душа 

  Poetry » Other
387 12 16

Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.

 

Ще легна в прегорелите треви,
ще стана пак на вятъра любима,
по стъпките ми лято ще върви,
забравило за идващата зима.

 

Дъгата седем цвята ще дари,
ще си направя рокля и хвърчило,
ще видите от обич, че дори
Луната свети приглушено, мило.

 

И слънцето, което не пестя,
ще позлати безкрайните полета...
Ще носи тихо вятърът вестта:
" — Тя изгоря, но каза: "— "За да светя."

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??