17.01.2008 г., 14:57

Цикъл за моята колежка

1K 0 4
Без цел, колежке, и без мечти не тръгвай никъде, недей!
Защото лекият човек ще падне от най-малкия вятър.
Ако искаш - плачи, ако искаш - пей!
И без това животът на всички е гаден театър.


И после да не кажеш: "Ти не ме предупреди!"
Вчера те гледах как лежеше върху стола.
Не се отпускай, колежке, нищо не е както преди.
Виж, вчера отрязаха старата топола.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...