Jan 17, 2008, 2:57 PM

Цикъл за моята колежка

  Poetry » Civic
1K 0 4
Без цел, колежке, и без мечти не тръгвай никъде, недей!
Защото лекият човек ще падне от най-малкия вятър.
Ако искаш - плачи, ако искаш - пей!
И без това животът на всички е гаден театър.


И после да не кажеш: "Ти не ме предупреди!"
Вчера те гледах как лежеше върху стола.
Не се отпускай, колежке, нищо не е както преди.
Виж, вчера отрязаха старата топола.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...