6.06.2021 г., 10:03

Циркът свърши

470 0 2

 

На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.

 

От цилиндъра бързо, без страх
вадех щастие, радост, любови
и раздавах, дори не пестях
на приятели стари и нови.

 

Но на възраст, на мъдрост растях,
все се спъвах в същия праг.
Малко късно, но вече разбрах,
че ме вземат за клоун не за маг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...