На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.
От цилиндъра бързо, без страх
вадех щастие, радост, любови
и раздавах, дори не пестях
на приятели стари и нови.
Но на възраст, на мъдрост растях,
все се спъвах в същия праг.
Малко късно, но вече разбрах,
че ме вземат за клоун не за маг.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
