Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
25.03.2022 г., 19:07 ч.  

Cкитник уморен и стар 

  Поезия » Гражданска
238 1 2

Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.

 

Защо ми е душа? От думи светъл храм,
издигнат е от всеки злобно хвърлен камък,
и просто смисълът се губи и го няма,
дори да има Бог - високо е и много сам.

 

Защо ми е Луна? Небрежно хвърлен зар,
изписах стих до стих до нея път да сторя,
крилата дрипави треперят, от умора.
В душата моя скитник уморен и стар,

 

насън говори тихо с белия делфин,
и към мечите мята тънки мрежи сини,
дали нощес ако в съня си си замине,
ще го споменат с" Боже, тръгна си!" Амин!

 

https://youtu.be/S_JgYXp9_UU

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??