Cкитник уморен и стар
Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм,
издигнат е от всеки злобно хвърлен камък,
и просто смисълът се губи и го няма,
дори да има Бог - високо е и много сам.
Защо ми е Луна? Небрежно хвърлен зар,
изписах стих до стих до нея път да сторя,
крилата дрипави треперят, от умора.
В душата моя скитник уморен и стар,
насън говори тихо с белия делфин,
и към мечите мята тънки мрежи сини,
дали нощес ако в съня си си замине,
ще го споменат с" Боже, тръгна си!" Амин!
https://youtu.be/S_JgYXp9_UU
© Надежда Ангелова All rights reserved.
