9.04.2020 г., 10:18 ч.

Cто милиона зелени причини 

  Поезия » Друга
361 7 12

Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.

 

Скачат котките, сребърни мрежи,
паяк в тревни ресници заплита.
И в безрайните птичи брътвежи,
непогалена пролет се скита.

 

Огледало, в очите на куче,
гребен златен косите разлиства,
като утро добро ще се случи,
тази пролет, която пречиства.

 

Моят сън дървесата сънуват,
южен вятър и дъх на малини.
Да се будя, все пак съществуват,
сто милиона зелени причини.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??