Cто милиона зелени причини
Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи,
паяк в тревни ресници заплита.
И в безрайните птичи брътвежи,
непогалена пролет се скита.
Огледало, в очите на куче,
гребен златен косите разлиства,
като утро добро ще се случи,
тази пролет, която пречиства.
Моят сън дървесата сънуват,
южен вятър и дъх на малини.
Да се будя, все пак съществуват,
сто милиона зелени причини.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
