Надежда
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче,
и капка дъжд за зажаднели устни,
и мека глина в дланите изкусни
на любовта... Животът си тече.
А аз все чакам златната вода
и в песен на авлига съм – незрима,
в сълзите ви и в радостта ме има,
дори смъртта със смях ще победя.
Щом звездна нощ разстели небеса,
в съня ви тих ще цъфна, като цвете,
ще ви разкажа, щом ме позовете,
сто приказки за светли чудеса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
