Aug 8, 2023, 10:59 AM  

Надежда 

  Poetry » Other
333 6 18

По пътя си какво не съм била? –

за тъжен – песен и мехлем за рани,

за цял живот с търпение събрани

вълшебства върху връхче на игла.

 

И сладкогласно вятърно звънче,
и капка дъжд за зажаднели устни,
и мека глина в дланите изкусни
на любовта... Животът си тече.

 

А аз все чакам златната вода
и в песен на авлига съм – незрима,
в сълзите ви и в радостта ме има,
дори смъртта със смях ще победя.

 

Щом звездна нощ разстели небеса,
в съня ви тих ще цъфна, като цвете,
ще ви разкажа, щом ме позовете,
сто приказки за светли чудеса...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??