Цветовете на нощта
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора.
Безмълвни улици плетат от сенки кош --
единственото им богатство;
изглежда тъмносив снегът. В такава нощ
да бъдеш бял е светотатство.
© Тошко Всички права запазени