Cветулки за слепи
На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал.
И блести, и блести, и блести,
любовта на поета в очите,
че добрата душа не мъсти,
отминава злостта неприкрита.
И звезди, и звезди, и звезди,
му дарява небето, със шепи.
Всеки стих разорава бразди
и посява, светулки за слепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
