На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал.
И блести, и блести, и блести,
любовта на поета в очите,
че добрата душа не мъсти,
отминава злостта неприкрита.
И звезди, и звезди, и звезди,
му дарява небето, със шепи.
Всеки стих разорава бразди
и посява, светулки за слепи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
