Цветята на Земята
Малки, плахи същества-деца,
цветя на майката Земя.
О, Боже, колко са красиви,
скромни, шумни и игриви,
с ясни бисерни очи -
като езерни води.
Колко обич свенлива и чиста
очите на дете разлиства,
само в две очи - ангелска сълза,
две звезди, пъстротата на дъга.
Как хитро, мило те поглеждат
с благи, огромни морета-очи.
В тях, щом погледнеш, потъваш
в своите големи детски мечти.
Жадни за прегръдка, разтварят ръце,
полагат те главица на силни рамене.
В гърдичките им пърха малко сърчице,
също като плахо птиче сгушват те лице.
Милите, невинни - бурята Живот
в какво ще ги превърне?
Дали в деца-цветя,
или в деца-бодли?
Тъй сгушени, зареждат ме с живот.
Летя с криле...
Пренасят ме в чудни, нови светове...
Полетете, волни птички,
малки, феички добрички,
че да грее майката Земя
само с цветя, цветя, цветя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фей Всички права запазени
