25.01.2008 г., 5:44

Цял живот...

1.1K 0 19
                                                                       Щом можеш да се смееш,
                                                                       значи не си мъртъв...
                                                                       Щом можеш да живееш,
                                                                       значи следваш своя път...
                                                                             (моя мисъл)

Цял живот не спим, сънуваме
и обещания на живота "псуваме"...

Цял живот с жажда недоволна,
а душата, душа - пълна с желание...

Цял живот с чувства просълзени,
бягаш, не бягаш от посредствени...

Цял живот - с храна и обич
и не търсиш, не търсиш величие...

Цял живот живееш с обичта си
и въздишаш, въздишаш с жарта си...

Цял живот се променяме завинаги,
умираме, преди да сме стигнали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрави за прекрасния стих!
  • ,,Цял живот се променяме завинаги,
    умираме, преди да сме стигнали...''

    Страхотно е, Мариолче!
  • Браво!
  • Страхотна си Прегръдка, Мариолке!
  • "Цял живот се променяме завинаги,
    умираме, преди да сме стигнали..."

    А може би във другия живот
    на този грешките ще изпреварим.
    И ще поставим достойнството
    на другите пред личното си благо.

    Замисли ме!Браво за стиха!Прегръдки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...