Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош,
цветята люшка в малката саксия.
На сянка съм под своето перо
и май е време себе си да скрия.
Не искам да извикам на света,
че всяка отмагьосана минута
доказва ми, че нищо не дължа,
на своите мераци да съм чута. ...