Да бъда странна
Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош,
цветята люшка в малката саксия.
На сянка съм под своето перо
и май е време себе си да скрия.
Не искам да извикам на света,
че всяка отмагьосана минута
доказва ми, че нищо не дължа,
на своите мераци да съм чута.
Надявам се, когато се родя,
обичайки живота като роля,
да бъда странна както досега,
но само ако трябва да говоря.
но не и неразбрана.
