Жажда
/дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева/
Жадувам днес да бъда светлина!
Душата си да сложа в стая бяла,
без мъка черна, болка и тъга,
където времето е тихо спряло.
Отказвам повече да ме боли
и мислите горчиви да преглъщам,
сърцето да е в примка, да сълзи...
Уморих се! Искам да съм къща,
в която доброта навред струи,
обгърната от обич и надежда,
с уют, със топлина и с две следи...
лекуващи ранената ми същност.
А после да запаля пламък бял
на прага си, да спира той злините,
та дяволът, от ярост побеснял,
веднага да си плюе на петите.
Жадувам днес и знам, ще е така,
щом силата магическа владея.
Обръщам гръб на подлостта в света
и след тъма, отново ще изгрея!
Таня Мезева
Жадувам днес да бъда доброта...
И с твойта светлина да сме сестрици...
С прегръдка нежна мъка да теша,
да бъда над тъгата бяла птица.
Отказвам да затъвам в лепкав мрак,
Ръка подай ми, стълба да направим.
С любов в сърцето ще се изкача
и всекиму частица ще раздавам.
... И аз се уморих от този свят
във който всичко сякаш е замряло.
Отново можем да го сътворим
с любов и светлина - добро начало!
Таня Г. Денева
12.07. 2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
