Да чукнеме яйцата
В ниделя рану мъ срита жинатъ.
Ти рипъй, Ваньо, чукът съ ейца.
Ричи къкво нъ теб дъ ти избиръм?
Нъ мен чирвену, оти съм жина.
Нъ теб зилену, оти се съ учиш.
И тиквъта зиленъ ти й сига.
Или пък жлъту, оти га съ раниш,
съ клепъш като малките дица.
А можи и кафево, що съ мацъш,
у калнуто след кръчменски запой.
А можи и лилаву, оти лилавейеш,
от убава ръкиа и от бой.
Мъ розуво дъ ти донесам, най ти мязъ.
Нали след баня розувееш кът думат.
А можи синьо, нал` таков бе станъл,
коги зъспа у пряспата благат.
Ни искъш цветно, кво съ мръщиш, Ваньо?
Ти май у кръчма си съ молил през нуща.
Подрипнувъй, ни глядъй жалну,
поапвъй козуначец със буза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
