(Дъ ни съ чите от ора, кои не моат дъ са смеат.)
В ниделя рану мъ срита жинатъ.
Ти рипъй, Ваньо, чукът съ ейца.
Ричи къкво нъ теб дъ ти избиръм?
Нъ мен чирвену, оти съм жина.
Нъ теб зилену, оти се съ учиш.
И тиквъта зиленъ ти й сига.
Или пък жлъту, оти га съ раниш,
съ клепъш като малките дица.
А можи и кафево, що съ мацъш,
у калнуто след кръчменски запой.
А можи и лилаву, оти лилавейеш, ...