Регина (Радост Даскалова)
374 1427
16.06.2011 г., 19:29 ч.

Да ми пропее петелът 

  Поезия » Друга
1012 0 14

Облакът - рошава, мокра кокошка, измъти

в полога източен, утринно, златно яйце.

Пак не дочаках съня си и колко ли пъти

питах се в мисли накръст: "А сега накъде?"

 

Сбърках посоката, Господи, трампих куража

за разсъдливост и пазено лозе от страх.

Тъпча на място. Сякаш в паве от паважа

да се превърна, след целия път, си избрах.

Писано време ли нямам или се изминах?

Вече дойде ли ми ред за босилек и пръст?

Толкова малко, за толкова много години,

сторих, че как да не мисля: "Животът е къс."

Знак ми прати, че оплетох се - пиле в кълчища!

Дума хвърли ми да знам - а сега накъде?

Виж ме пред теб! - Ученик, неподготвен по нищо,

мънкам и мигам объркано, свесил ръце.

 

Черна кокошка, нощта, на небето замъти

куп диамантени копчета - полог звезди.

Никой не ми отговоря. Насред кръстопътя

чакам, а онзи, там горе, мълчи ли мълчи...

 

 

15.06.201

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??