30.07.2017 г., 19:07

Да можех..

475 3 3

Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...

 

Да можех да съм от стомана
и вместо кръв да имам грес
а от незарасналите рани
да скърцам само. Само днес...

 

Да можех с болтове и гайки
от плът – метал да сътворя
и вместо с точки, запетайки
със думи да се заваря...

 

Да можех аз да съм робот
и чувствата ми някой да командва
да бъда тъй метален идиот
и само с ток да мога да обядвам...

 

Да можех аз да бъда, но не съм..
Човек прегръщащ. Със ръце.
Обичам, страдам и такъв съм –
пораснал мъж с наивност на дете...

 

Danny Diester
06.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пораснал мъж с наивност на дете...Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави!!!
  • " – Аз ще искам сърце – настоя Тенекиеният дървар, – мозъкът няма да те направи щастлив. А щастието е най-хубавото нещо на този свят ."- Вълшебникът от Оз

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...