Jul 30, 2017, 7:07 PM

Да можех..

  Poetry » Love
476 3 3

Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...

 

Да можех да съм от стомана
и вместо кръв да имам грес
а от незарасналите рани
да скърцам само. Само днес...

 

Да можех с болтове и гайки
от плът – метал да сътворя
и вместо с точки, запетайки
със думи да се заваря...

 

Да можех аз да съм робот
и чувствата ми някой да командва
да бъда тъй метален идиот
и само с ток да мога да обядвам...

 

Да можех аз да бъда, но не съм..
Човек прегръщащ. Със ръце.
Обичам, страдам и такъв съм –
пораснал мъж с наивност на дете...

 

Danny Diester
06.07.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • пораснал мъж с наивност на дете...Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави!!!
  • " – Аз ще искам сърце – настоя Тенекиеният дървар, – мозъкът няма да те направи щастлив. А щастието е най-хубавото нещо на този свят ."- Вълшебникът от Оз

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....