Да можех..
Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...
Да можех да съм от стомана
и вместо кръв да имам грес
а от незарасналите рани
да скърцам само. Само днес...
Да можех с болтове и гайки
от плът – метал да сътворя
и вместо с точки, запетайки
със думи да се заваря...
Да можех аз да съм робот
и чувствата ми някой да командва
да бъда тъй метален идиот
и само с ток да мога да обядвам...
Да можех аз да бъда, но не съм..
Човек прегръщащ. Със ръце.
Обичам, страдам и такъв съм –
пораснал мъж с наивност на дете...
Danny Diester
06.07.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
