Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
1.07.2023 г., 10:12 ч.

Да не остане даже дим 

  Поезия » Философска
484 4 8

Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети
и нотите. И сто вини.
Горял бил някой, за да свети?
Светът край теб се промени.

Дали си тъпа, или сляпа?
Повярвай – по-добре го знам,
човекът е от кал. И цапа.
Ако си чист – оставаш сам.
Заври си нейде идеала,
ненужен е и остарял!
И писала била, и пяла?
За теб дори не ми е жал.

Върви си по горите гъсти,
върви си в родния Балкан!
Безбожник днес се в храма кръсти,
простакът е възвеличан.
Вземи тефтерите, фенера,
транзистор даже ако щеш
и си върви! Ще те намерят,
навярно... След като умреш.

Потомците. И ще се въси,
пак някой :"Ама, че дела,
тя явно не съвсем с ума си –
идеалистка е била.
Оставила ни стиховете
и песен, и завет незрим.
Колибата ѝ запалете!"
Да не остане даже дим.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??