Да не остане даже дим
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети
и нотите. И сто вини.
Горял бил някой, за да свети?
Светът край теб се промени.
Дали си тъпа, или сляпа?
Повярвай – по-добре го знам,
човекът е от кал. И цапа.
Ако си чист – оставаш сам.
Заври си нейде идеала,
ненужен е и остарял!
И писала била, и пяла?
За теб дори не ми е жал.
Върви си по горите гъсти,
върви си в родния Балкан!
Безбожник днес се в храма кръсти,
простакът е възвеличан.
Вземи тефтерите, фенера,
транзистор даже ако щеш
и си върви! Ще те намерят,
навярно... След като умреш.
Потомците. И ще се въси,
пак някой :"Ама, че дела,
тя явно не съвсем с ума си –
идеалистка е била.
Оставила ни стиховете
и песен, и завет незрим.
Колибата ѝ запалете!"
Да не остане даже дим.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
