тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
25.07.2010 г., 21:35 ч.

Да приличаш на себе си 

  Поезия » Философска
571 0 6

На себе си как искам да приличам -

на всеки от жарта си да отдавам,

след птица влюбена да се затичам,

писмо до мен да пратя позабравено.

 

И лунните пътеки да пребродя

с фантазия, превърнала се в истина,

с живота - нежно, нежно да поспоря,

над мен да мине радостна комета.

 

Пак трепета да върна на душата си,

с цена - усмивка  до безкрайност,

любовно стръкче вплела в платното

на кораб, нейде в старостта отпрашил.

 

На себе си дано аз да приличам

и слънце смело - весело да ме разбуди,

по пътя  на "Незнайко" все да тичам,

да плеснем заедно с ръце  - учудено.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно браво!
  • това е най трудното....
    човек да прилича на себе си...!!!


    хареса ми, Мариола...!
  • Много чисто, искрено и красиво звучи стиха ти!
    Поздрав за него!
  • "по пътя на "Незнайко" все да тичам,
    да плеснем заедно с ръце - учудено."
    Страхотно!
  • слънчево момиче...разбира се, че си приличаш...
    сърдечно те прегръщам.
  • "любовно стръкче вплела в платното

    на кораб, нейде в старостта отпрашил."

    Най-трудно е да бъдеш просто себе си
    сред толкова кресливи изкушения,
    които те повличат със крилете си
    да ги копираш като вдъхновение...
    Най-трудно е да бъдеш диво цвете
    в градината сред рози горделиви
    Със аромат да пазиш битието си
    и правото си да цъфтиш в градината...

    Бъди!Напук и за наслада!

Предложения
: ??:??