Да приличаш на себе си
На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя
с фантазия, превърнала се в истина,
с живота - нежно, нежно да поспоря,
над мен да мине радостна комета.
Пак трепета да върна на душата си,
с цена - усмивка до безкрайност,
любовно стръкче вплела в платното
на кораб, нейде в старостта отпрашил.
На себе си дано аз да приличам
и слънце смело - весело да ме разбуди,
по пътя на "Незнайко" все да тичам,
да плеснем заедно с ръце - учудено.
© Мариола Томова All rights reserved.
