Да приличаш на себе си
На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя
с фантазия, превърнала се в истина,
с живота - нежно, нежно да поспоря,
над мен да мине радостна комета.
Пак трепета да върна на душата си,
с цена - усмивка до безкрайност,
любовно стръкче вплела в платното
на кораб, нейде в старостта отпрашил.
На себе си дано аз да приличам
и слънце смело - весело да ме разбуди,
по пътя на "Незнайко" все да тичам,
да плеснем заедно с ръце - учудено.
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно браво!
-
това е най трудното....
човек да прилича на себе си...!!!
хареса ми, Мариола...! -
Много чисто, искрено и красиво звучи стиха ти!
Поздрав за него!
-
"по пътя на "Незнайко" все да тичам,
да плеснем заедно с ръце - учудено."
Страхотно! -
слънчево момиче...разбира се, че си приличаш...
сърдечно те прегръщам. -
"любовно стръкче вплела в платното
на кораб, нейде в старостта отпрашил."
Най-трудно е да бъдеш просто себе си
сред толкова кресливи изкушения,
които те повличат със крилете си
да ги копираш като вдъхновение...
Най-трудно е да бъдеш диво цвете
в градината сред рози горделиви
Със аромат да пазиш битието си
и правото си да цъфтиш в градината...
Бъди!Напук и за наслада!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
