25.07.2015 г., 9:34

Да се чете бавно

1.3K 0 4

Няма да кажа: "Липсваш ми".

Ще кажа - 

                  часовника изгуби
                  стрелките си от чакане.
На бялото табло

не може нищо да пристигне - 

никоя секунда,

нито 

среща.

 

Лежа във тръни,

ще кажа,

и въздухът

                  ръждив
                  и грапав е,

прорязва ме най-остро

през гърдите.

 

 

Ако ти кажа: "Липсваш ми",

ти как ще разбереш,

че нямам сили да го кажа? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...