Jul 25, 2015, 9:34 AM

Да се чете бавно

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Няма да кажа: "Липсваш ми".

Ще кажа - 

                  часовника изгуби
                  стрелките си от чакане.
На бялото табло

не може нищо да пристигне - 

никоя секунда,

нито 

среща.

 

Лежа във тръни,

ще кажа,

и въздухът

                  ръждив
                  и грапав е,

прорязва ме най-остро

през гърдите.

 

 

Ако ти кажа: "Липсваш ми",

ти как ще разбереш,

че нямам сили да го кажа? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...