19.02.2016 г., 7:41

Да се помолим

506 0 3

Да се помолим за тях, за нашите родители,

оставили любов в нашите сърца.

В детството Те бяха ни пазители,

оставаме в душите им завинаги деца.

Стъпало по стъпало към върха ни водеха,

в тъмни нощи, в светлите ни дни.

Без умора трудностите бореха,

за миг не ни оставиха сами.

Да се помолим за тях, за нашите родители,

не скрили обичта и във последния си дъх.

В сърцата и душите ще останат Те дарители,

поели ние към златния си връх.

В.Й. 13.02.216г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пълно с достойнство и преклонение...!!!
  • Като си помисля само колко много деца са без родители, а тези, които имат такива, трябва да ги пазят и да ги тачат като зеницата на окото си, а ако са напуснали този свят да тачат паметта ми. Родителите ти отварят очите за толкова много неща. Но колко често сме черни неблагодарници спрямо тях. Благодаря ти, Василе, за тези важни подсещания, добре оформени в стих!
  • Да се помолим, Васко. Много хубаво стихотворение си написал. Родителите заслужават. Поздравления!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...