Да се помолим за тях, за нашите родители,
оставили любов в нашите сърца.
В детството Те бяха ни пазители,
оставаме в душите им завинаги деца.
Стъпало по стъпало към върха ни водеха,
в тъмни нощи, в светлите ни дни.
Без умора трудностите бореха,
за миг не ни оставиха сами.
Да се помолим за тях, за нашите родители,
не скрили обичта и във последния си дъх.
В сърцата и душите ще останат Те дарители,
поели ние към златния си връх.
В.Й. 13.02.216г.
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
