Да си дойдем на думата
Ние стъпихме гордо на тази земя,
с коренища вековни и здрави,
а краде плодовете лукава ламя
и се чудим какво да я правим.
Двама братя с ножове, преди да заспят,
търсят мозък и в орех човъркат,
но, когато криле на ламя долетят,
са заспали дълбоко и хъркат.
Само третият - малкият - явно решен
вече ябълка златна да пази,
на върха на дървото, зад клон притаен,
чака хала с юнашка омраза.
Ето, идва тя - звяр от триглавия вид,
огнедишащ и толкова страшен!
Не печелиш борбата, останеш ли скрит.
Пръв ще бъдеш, но в бой ръкопашен.
Братът храбър е. Знае ги тези неща.
И, ранена, ламята изчезва.
А в ръцете юначни, огряла нощта,
тази ябълка бъдно извезва.
Та - до тука със приказки.! По същество.
Да си дойдем на думата вече:
златни ябълки има, но за общество,
победило страха дълговечен.
04.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
