Да вярвам ли
Не е лошо човек да вярва в щастието свое!
В мен се ражда, в мен се губи щастието мое!
С кого да го споделям във време сурово!?
Никому познато е, върви си пак бездомно.
Видяло е не една и две съдби нелеки!
И само хората подбутва да вървят напред!
Да вярват в приказката лунна!
Да покоряват с усмивката си будна!
Щастие, тъй не разбрах къде си!?
И да настъпят времена Райски,
дали ще има пак щастливи!?
Щурчовите песни, мили,
преливат нежно в мойте мисли!
Каква ще бъде следващата роля...
На кръстопът съм и не зная...
Ще поживеем...
Но искам ролята...
Живота си да почна отначало...
Да живея...
В мен се ражда, в мен се губи щастието мое!
С кого да го споделям във време сурово!?
Никому познато е, върви си пак бездомно.
Видяло е не една и две съдби нелеки!
И само хората подбутва да вървят напред!
Да вярват в приказката лунна!
Да покоряват с усмивката си будна!
Щастие, тъй не разбрах къде си!?
И да настъпят времена Райски,
дали ще има пак щастливи!?
Щурчовите песни, мили,
преливат нежно в мойте мисли!
Каква ще бъде следващата роля...
На кръстопът съм и не зная...
Ще поживеем...
Но искам ролята...
Живота си да почна отначало...
Да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
