11.04.2010 г., 9:35

Далеч

581 0 1

              ДАЛЕЧ

 

Три дни беше далече от мене. 

Три дни живях безпаметно.

Душата ми плаче и стене,

но сърцето твое е каменно.

 

Чужди мисли ти сричаше.

С чужди надежди живя.

По чужди земи  вчера тичаше.

Напразно защо се гневя?

 

На четвъртия ден ще се върнеш

и пак ще бъдеш в мен влюбена.

Ще бъда от ревност посърнал.

Ще плача за дните загубени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...