Apr 11, 2010, 9:35 AM

Далеч

  Poetry
587 0 1

              ДАЛЕЧ

 

Три дни беше далече от мене. 

Три дни живях безпаметно.

Душата ми плаче и стене,

но сърцето твое е каменно.

 

Чужди мисли ти сричаше.

С чужди надежди живя.

По чужди земи  вчера тичаше.

Напразно защо се гневя?

 

На четвъртия ден ще се върнеш

и пак ще бъдеш в мен влюбена.

Ще бъда от ревност посърнал.

Ще плача за дните загубени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...