Apr 11, 2010, 9:35 AM

Далеч

  Poetry
590 0 1

              ДАЛЕЧ

 

Три дни беше далече от мене. 

Три дни живях безпаметно.

Душата ми плаче и стене,

но сърцето твое е каменно.

 

Чужди мисли ти сричаше.

С чужди надежди живя.

По чужди земи  вчера тичаше.

Напразно защо се гневя?

 

На четвъртия ден ще се върнеш

и пак ще бъдеш в мен влюбена.

Ще бъда от ревност посърнал.

Ще плача за дните загубени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...