ДАЛЕЧ
Три дни беше далече от мене.
Три дни живях безпаметно.
Душата ми плаче и стене,
но сърцето твое е каменно.
Чужди мисли ти сричаше.
С чужди надежди живя.
По чужди земи вчера тичаше.
Напразно защо се гневя?
На четвъртия ден ще се върнеш
и пак ще бъдеш в мен влюбена.
Ще бъда от ревност посърнал.
Ще плача за дните загубени...
© Мимо Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
