Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох.
От другите го скрито аз положих
в дебрите на твоята душа,
далеч от хорската злина.
Но...
като сянка в летен ден,
вървя към теб, а бягаш ти от мен.
Стъпка подир стъпка,
все по-далеч и по-далеч.
Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
Протегна ли ръка към теб,
не зная ще те стигна ли или …
… избягал си далеч от мен.
© Петя Кънчева Всички права запазени