Далече...

(Terra Incognita)*

Далече!...Далече!... Далече!...

И толкоз далеко, че там

не стига и Вятърът вече –

от ярост и страст обладан...

И птиците там не попадат,

и не може да се лети,

когато крилата пропадат

и гравитацията тежи́...

А там, във Вселенното нищо,

загиват дори и звезди,

където Безкрая разнищват –

гравитационни вълни...

И в О́рбити вечни където

загадъчен Свят се върти,

а толкоз красиво Морето –

възможно е само в мечти...

Компасите даже (разказват)

до бряг доближат ли едвам,

в мига „подлудяват“, „отказват“

посоката вярна натам...

Моряците са суеверни

понеже е пълен с беди

животът им и не уверени –

избягват те тия води...

Там мисли летят, неизречени,

на Бурята с дивия глас,

но в бездната падат, обречени

да млъкнат от нейният бяс...

А мислите щом ги измъчват

и тъжен е всеки нов бряг –

с жените в моряшките кръчми

се пие до изгрева чак...

И картите имат край даже,

а няма ли „бели петна“** –

навярно ще се окаже,

че просто там свършва Света!...

Моряци твърдят, че са виждали

огнедишащи зверове

и огромни вълни как прииждали

със стихийните там ветрове...***

А никой до днес не е стигал,

или́ пък, никой почти:

понеже аз често съм бивал,

(признавам, че само в мечти)...

... Какво ли сега ме прихвана,

че точно там търся подслон

и подгонен от Урагана:

дори го избирам за дом!...

И няма едно обяснение

не си ли изпитал го сам

какво е: и „мъртво“ вълнение,

какво – „подивял“ океан!...

Какво: да удари„ Деветата“****

и в ужас да гледаш как там:

люлее дори и планетата

под теб подивял ураган!...

Какво: стар моряк  да се кръсти

не вярващ ни в Дявол, ни в  Бог,

молитвено свил груби пръсти –

душата си даващ в залог!...

Когато се късат платната,

а такелажът – пращи,

когато пред теб необята –

забулва саван от мъгли...

Когато Стихията горда

опитва се да те плени,

а с гръм се разбиват във борда

дошли от безкрая – вълни...

А трябва сега да преплаваш

един „побеснял“ Океан –

съдба щом избрал си такава...

... и си́ от съдбата избран...

... Отдавна е всичко открито,

но мечтая си за едно:

– Пропуснато от сателита

Последното „бяло петно“...

28.09.2019.

*Когато старите картографи стигали

до неизследвани места те пишели:Terra Incognita

(не позната земя)

**тези места на картата оставяли бели („бели

петна“)

***мислели, че това е края на света и се населява

от дракони и страшни зверове.

****Моряшкото суеверие определя „деветата“

вълна като най-силна.