LONTANA (Даша)
246 1356
5.03.2008 г., 14:00 ч.

Дали? 

  Поезия » Гражданска
594 1 8
  

 

В тоз обречен,

по човешки нечовешки свят,

изтръгни душата ми ранима.

Излишна е във времето

на хора от бетон,

затворени във клетки

от бронирано стъкло.

И днеска,

20 века след разпятието

на Оня, който се роди,

за да покаже Пътя,

все така човекът

лута се безпътен,

разпнат между Бог и Сатана.

И все така за другия не стана брат.

До днеска не порасна.

Към рая пътя не намери.

Човечето-човечество  -

непораснало дете  жестоко,

убива настървено

себеподобните двуноги

и различните четириноги.

Убива... и убива... и убива...

Земята трови,

която ражда хляба му.

Затваря се от страховете си

в стъклено-бетонни клетки,

а лицемерно все говори... и говори, че...

мечтае да лети нагоре.

Задушава се от суета и алчност.

Безсмислено и бясно

се надбягва с времето.

Препуска със безброй

бензинови коне,

изгарящи във своите дробове

въздуха, без който утре

няма да живее.

Руши и стреля.

Умират милиони

гладни, непораснали деца.

А безумни и бездушни сити,

бомби трупат ненаситно.

Много бомби.

Предостатъчно

в космична пепел

да превърнат много пъти

единствената ни планета.

Стремглаво втурнато напред

щафетата предава

на следващото поколение -

поредната техническа победа.

Уви... поредната заблуда...

Освобождава от бутилката

не себе си, а злия дух.

Разкъсва ореола земен.

От дупката,

във междузвездното пространство

излитат молекулите надежда

за бъдните човечета.

Без билет за връщане.

От алчност и ненавист полудяло,

човечето-човечество,

безмилостно и сигурно убива

майката единствена,

която има.

А без отговор виси над него

обесен на мечтите му въпрос -

дали преди със нея заедно

да се взриви,

ще има време да намери

мащеха.

 

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уви!!!
    Поздрави,Даша!
  • Силно, истинско и безпощадно!
  • Много интересно!Пишеш уникално!Поздравчета!
  • Човечето-човечество -

    непораснало дете жестоко,

    ***

    Потреперих от стиха ти, Даша!ю
  • Браво, Даша!!! Поздрави!
  • Остави ме без дъх! Страхотна поезия!
    Толкова много житейски истини си казала!
    с обич, Даша. Много, много ми хареса!
  • Колко си права и никак не е весело...
    Една клетка сигурно не прави толкова
    голямо зло, колкото събрана със други
    себеподобни...
    Поздравления, мила Даша!
  • "А без отговор виси над него

    обесен на мечтите му въпрос -

    дали преди със нея заедно

    да се взриви,

    ще има време да намери

    мащеха."


    Харесва ми как пишеш...Ще те чета...
Предложения
: ??:??