16.05.2012 г., 16:36

Дали?

961 0 7

Аз имам много лица.
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?

Аз имам много лица.
И всички са тъмни и мрачни.
Аз съм бездна. Аз съм вина.
Ти обичаш ли нощем да плачеш?

Аз имам много лица.
Всяко носи рана от мене.
Аз съм ножът. Аз съм солта.
Ти понасяш ли рани солени?

Аз имам много лица.
Всяка вечер живея различно.
Нечия сянка съм. Чужда следа.
Ти сянка дали ще обичаш?

Аз имам толкова много лица.
Толкова, чак от ужас да виеш.
Ти вярваш ли? Аз не вярвам сама,
че мен ще обичаш, щом ме откриеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...