Дали рибите виждат еднопосочно
Дали рибите виждат еднопосочно
Някой прострелва булевардния ритъм
по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.
Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.
Хора в сиви жилетки долитат
и се прибират на сигурно в своите клетки.
Стигнахме днес пожара на лятото,
уморения клек и забранените скорости...
Секундите увират муцуни на СОД,
шляпат през нас - разносвачи на старост.
Бяхме някога тийн, а сега сме потънали кораби...
Хвърчилото е реликва. Non pass et non sens!
А щяхме да търсим съня на влечугите,
дали рибите гледат в една посока...
Защо е щастлив домът на мравуняка...
Защо сме обичали и можем ли още с илюзии...
Някак се вкарахме в драми без срокове.
Малкият принц стана кукла от пън,
гледа вяло зад кръглите стъкла на Йоко и
лисицата, опитомена, отиде в Белия том...
Има още чудати неща в калейдоскопа,
които започват със „защо”, но вече нищо не значат...
Когато свърши детството и паднеш на твърдта,
душата ти проплаква, очите – не сълзят,
но трябва да се изправиш срещу нямата вечност,
да не вярваш на вятъра, на трите състояния на водата;
да се обрулиш в огъня на къпината
и с една сопа и пасхална вяра да минеш през пустиня,
пред Йерихон да станете побратими с пясъка,
той ще те отведе до извор с жива вода.
Ето това е животът – шляене из илюзии,
губене из пустини, но жажда до края
да бъдеш Сий. „Аз съм, Който съм”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
