Дали рибите виждат еднопосочно
Дали рибите виждат еднопосочно
Някой прострелва булевардния ритъм
по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.
Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.
Хора в сиви жилетки долитат
и се прибират на сигурно в своите клетки.
Стигнахме днес пожара на лятото,
уморения клек и забранените скорости...
Секундите увират муцуни на СОД,
шляпат през нас - разносвачи на старост.
Бяхме някога тийн, а сега сме потънали кораби...
Хвърчилото е реликва. Non pass et non sens!
А щяхме да търсим съня на влечугите,
дали рибите гледат в една посока...
Защо е щастлив домът на мравуняка...
Защо сме обичали и можем ли още с илюзии...
Някак се вкарахме в драми без срокове.
Малкият принц стана кукла от пън,
гледа вяло зад кръглите стъкла на Йоко и
лисицата, опитомена, отиде в Белия том...
Има още чудати неща в калейдоскопа,
които започват със „защо”, но вече нищо не значат...
Когато свърши детството и паднеш на твърдта,
душата ти проплаква, очите – не сълзят,
но трябва да се изправиш срещу нямата вечност,
да не вярваш на вятъра, на трите състояния на водата;
да се обрулиш в огъня на къпината
и с една сопа и пасхална вяра да минеш през пустиня,
пред Йерихон да станете побратими с пясъка,
той ще те отведе до извор с жива вода.
Ето това е животът – шляене из илюзии,
губене из пустини, но жажда до края
да бъдеш Сий. „Аз съм, Който съм”.
© Златина Георгиева All rights reserved.
