Aug 4, 2013, 10:12 PM

Дали рибите виждат еднопосочно 

  Poetry » Civilian
671 0 5

 

Дали рибите виждат еднопосочно

 

Някой прострелва булевардния ритъм

по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.

Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.

Хора в сиви жилетки долитат

и се прибират на сигурно в своите клетки.

Стигнахме днес пожара на лятото,

уморения клек и забранените скорости...

Секундите увират муцуни на СОД,

шляпат през нас - разносвачи на старост.

Бяхме някога тийн, а сега сме потънали кораби...

Хвърчилото е реликва. Non pass et non sens!

А щяхме да търсим съня на влечугите,

дали рибите гледат в една посока...

Защо е щастлив домът на мравуняка...

Защо сме обичали и можем ли още с илюзии...

Някак се вкарахме в драми без срокове.

Малкият принц стана кукла от пън,

гледа вяло зад кръглите стъкла на Йоко и

лисицата, опитомена, отиде в Белия том...

Има още чудати неща в калейдоскопа,

които започват със „защо”, но вече нищо не значат...

 

Когато свърши детството и паднеш на твърдта,

душата ти проплаква, очите – не сълзят,

но трябва да се изправиш срещу нямата вечност,

да не вярваш на вятъра, на трите състояния на водата;

да се обрулиш в огъня на къпината

и с една сопа и пасхална вяра да минеш през пустиня,

пред Йерихон да станете побратими с пясъка,

той ще те отведе до извор с жива вода.

Ето това е животът – шляене из илюзии,

губене из пустини, но жажда до края

да бъдеш Сий. „Аз съм, Който съм”.

 

 

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Убедителна, завладяваща..
  • ...а аз вече се казвам радост...благодаря на всички!
  • "Ето това е животът – шляене из илюзии,
    губене из пустини, но жажда до края"

    Ех, Златина...
    Възхищавам се на умението ти да градиш!
  • Поздравления за откровението!
  • Препрочитах всеки ред - замая ме този калейдоскоп!Моите уважения за твоя светоглед и за твоя литературен талант!
Random works
: ??:??