3.01.2025 г., 18:17

Дано!

453 1 3

Изпратихме поредната година –
уж година като всички други,
за нас обаче – несравнима –
чувство ново тя събуди!

Чувството в дома си да посрещнем
една принцеса приказно красива
с поглед топъл, добродушен, честен
и усмивка, караща свенливо

слънцето далече да се крие,
недостойно да се мери с нея!
Дали достойни сме тогава ние
да сме близо до такава фея…

Таз година ще я помним вечно –
синоним на щастие магично!
Благодарим ти, Боже, най-сърдечно!
Благодарим ти, че ни даде ВСИЧКО!

Дано и новата година да ни радва,
войни да няма, хората да се разбират,
да си помагат и взаимно да си вярват,
общ език по-често да намират!

И дано най-сетне осъзнаем –
изброеното от нас зависи,
може рай животът да направим,
ако сме добри, разумни, хрисими!

 

01.01.2025 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...