exs_77 (Екатерина Спасова)
140 375
6.10.2012 г., 23:13 ч.

Дано не се разпознаем 

  Поезия » Гражданска
450 1 2

Все по-рядко говорим с децата си,

все по-често на глас и сами,

не премисляме вече делата си,

ден за ден тъпо крачим – уви...

 

Не понасяме друг да ни учи,

но съвети раздаваме в хор,

не допускаме никой в душите си,

но надничаме в чуждия двор!   

      

И когато ръка ни подават,

с чиста мисъл и топли очи,

с подозрение я подминаваме,

предпочитаме да сме сами!

 

Тъй отдавна изгубихме чувството,

че човешкото е вътре в нас

и го търсим само в изкуството

и мечтаем за него без глас...

 

А душите са още човешки –

и очи, и мечти, и ръце,

колко мъничко е потребно,

за да станем само сърце!

 

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??