exs_77 (Екатерина Спасова)
140 375
Oct 6, 2012, 11:13 PM

Дано не се разпознаем 

  Poetry » Civilian
457 1 2

Все по-рядко говорим с децата си,

все по-често на глас и сами,

не премисляме вече делата си,

ден за ден тъпо крачим – уви...

 

Не понасяме друг да ни учи,

но съвети раздаваме в хор,

не допускаме никой в душите си,

но надничаме в чуждия двор!   

      

И когато ръка ни подават,

с чиста мисъл и топли очи,

с подозрение я подминаваме,

предпочитаме да сме сами!

 

Тъй отдавна изгубихме чувството,

че човешкото е вътре в нас

и го търсим само в изкуството

и мечтаем за него без глас...

 

А душите са още човешки –

и очи, и мечти, и ръце,

колко мъничко е потребно,

за да станем само сърце!

 

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??